Ласка
За пръв път с мене някой разговаря
като човек, като с приятел равен.
Не се оплаква, че така товаря
живота му. Към него аз отправям
въпроси, мисли, страхове безбройни.
Не се натрапва, води ме към края,
разбира ме. Живота си - пробойна,
разказах му и леко ми е. Зная,
не може много да помогне, ала
със думите от мене се измиха
натрупаните страхове. Заспала
усетих се, спокойна, даже тиха.
Та колко малко трябва да ти вземат
от болката на стара, тежка рана.
Да ти олекне носеното бреме,
че то от грижи сила не остана.
Добре те срещнах. С благодарност мога
за теб в огнище огън да запаля
и търпеливо твоята тревога
с най-нежната си ласка да погаля.
31.10.09
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Гарева Всички права запазени
