За пръв път с мене някой разговаря
като човек, като с приятел равен.
Не се оплаква, че така товаря
живота му. Към него аз отправям
въпроси, мисли, страхове безбройни.
Не се натрапва, води ме към края,
разбира ме. Живота си - пробойна,
разказах му и леко ми е. Зная,
не може много да помогне, ала
със думите от мене се измиха
натрупаните страхове. Заспала
усетих се, спокойна, даже тиха.
Та колко малко трябва да ти вземат
от болката на стара, тежка рана.
Да ти олекне носеното бреме,
че то от грижи сила не остана.
Добре те срещнах. С благодарност мога
за теб в огнище огън да запаля
и търпеливо твоята тревога
с най-нежната си ласка да погаля.
31.10.09
© Гинка Гарева Всички права запазени
"... колко малко трябва да ти вземат
от болката....Да ти олекне носеното бреме..."
Голямо и закалено в несгоди сърце трябва да има човек, който пише така.
Стихът ти ме подсети за статията на Дж. Гарлин.
"..горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка."