Ласка
За пръв път с мене някой разговаря
като човек, като с приятел равен.
Не се оплаква, че така товаря
живота му. Към него аз отправям
въпроси, мисли, страхове безбройни.
Не се натрапва, води ме към края,
разбира ме. Живота си - пробойна,
разказах му и леко ми е. Зная,
не може много да помогне, ала
със думите от мене се измиха
натрупаните страхове. Заспала
усетих се, спокойна, даже тиха.
Та колко малко трябва да ти вземат
от болката на стара, тежка рана.
Да ти олекне носеното бреме,
че то от грижи сила не остана.
Добре те срещнах. С благодарност мога
за теб в огнище огън да запаля
и търпеливо твоята тревога
с най-нежната си ласка да погаля.
31.10.09
© Гинка Гарева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Наистина страхотен стих!
Благодаря ти за него!
Олекна ми и на мен! -
Прекрасен стих.
-
Супер!Радвам се за теб!
-
Да, броят на посещения е малък сравнително, а се предполагат да бъдат много повече. И ще бъдат. Защото за хубавата поезия все ще се намери читател. Броят на коментарите отдавна е престанал да бъде определящ за стойността на авторовите творби. Аз лично се насладих, когато четох това стихотворение, едно от най-лиричните и проникновените, които срещнах през последните няколко месеца. Гарева, това е най-доброто ти (засега)или поне от тези, които съм чел, стохотворения. Радвам се, че те има! 6
-
Незабравимо,съвършено,възхитително подредени думи със смисъл,чистота и топлина.
Колкото посещения има произведението ти,толкова шестици заслужава!!!
Бравооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"... колко малко трябва да ти вземат
от болката....Да ти олекне носеното бреме..."
Голямо и закалено в несгоди сърце трябва да има човек, който пише така.
Стихът ти ме подсети за статията на Дж. Гарлин.
"..горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка."