Ласката на вятъра
Изгубена съм
в ласките на вятъра,
които ме отнасят надалеч -
не искам да се връщам:
при приятели и сенки,
не искам да извръщам
главата си назад,
да кърша пръсти
по пропиляно всякога,
да крещя,
че искам кръговрат.
Денят изтлява -
заседнал кораб съм
във плитчината на небето,
което
огънят на слънцето изпепелява.
Вятърът
разнася плявата
на окосената трева
остава
само капчица
тъга.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Габриела Цанева Todos los derechos reservados
