30 abr 2023, 14:26

Ласката на вятъра 

  Poesía » Filosófica
1009 1 1

Изгубена съм
в ласките на вятъра,
които ме отнасят надалеч -
не искам да се връщам:
при приятели и сенки,
не искам да извръщам 
главата си назад,
да кърша пръсти 
по пропиляно всякога,
да крещя,
че искам кръговрат.

Денят изтлява -
заседнал кораб съм
във плитчината на небето,
което 
огънят на слънцето изпепелява.

Вятърът
разнася плявата
на окосената трева
остава
само капчица
тъга.

© Габриела Цанева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесен стих!
Propuestas
: ??:??