Ласката на вятъра
Изгубена съм
в ласките на вятъра,
които ме отнасят надалеч -
не искам да се връщам:
при приятели и сенки,
не искам да извръщам
главата си назад,
да кърша пръсти
по пропиляно всякога,
да крещя,
че искам кръговрат.
Денят изтлява -
заседнал кораб съм
във плитчината на небето,
което
огънят на слънцето изпепелява.
Вятърът
разнася плявата
на окосената трева
остава
само капчица
тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Цанева Всички права запазени
