vviivvaa (Ванеса Иванова) vviivvaa (Ванеса Иванова)
2 6
4 mar 2017, 22:18

LDR*

1.5K 0 7

Навън вали. Тихо е. 

Потрепващи от тежестта на капките, листа

напомнят само, че света е още жив.

 

Завивката студена, от облаци, процепи се.

Като след прободна рана, процепи се и моето сърце. 

 

Ти си тук, до мен и нощ, и ден...

А все тъй те няма! 

Синия екран прави неговото нещо.

Пръстите пощрапват все тъй, вещо.

 

Навън вали...

И Океана между нас от небето се стовари...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Иванова Todos los derechos reservados

                                            ____________________________________________________
                                           * – LDR (long distance relationship) - връзка от разстояние 

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    ...
  • vviivvaa (Ванеса Иванова)
    vviivvaa (Ванеса Иванова)
    Много благодаря на всички, които се спряха и ме прочетоха! Радвам се, че ви е харесало!
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Аплодисменти! Красив стих!
  • vviivvaa (Ванеса Иванова)
    vviivvaa (Ванеса Иванова)
    Helpmepaintthestars, така е! Разстоянието е една от малкото ситуации в една връзка, която дава една нагледна рефлексия за нейното състояние. Това, примесено със страха да не бъдеш забравен, да не бъдеш предаден, липсата на физическа близост, както и битката с времето, което по закон след раздялата е по-бавно от всякога, и разбира се, разцепва пространството като изтребител докато сте заедно, правят LDR огромно изпитание.
  • ljubomira (Любомира)
    ljubomira (Любомира)
    Отначало помислих за фоторезистор (light dependent resistor). Има бум на лазерни диоди.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0