Изпивам до дъно горчивата чаша,
пълна със злоба, горчилка и срам.
Вадя томахавката и започвам войната
срущу тъгата и омразата, слабостта и суровата сган.
Като камък, лежащ на сърцето, седи ми
таз злоба скована, от мъки градена.
Трудно е като квадратура на кръг,
но с борба ожесточена ще стане напук.
Макар и Мировата скръб, застинала тук,
тук до сърцето, до нещастната гръд,
аз ще отблъсна таз прокоба зла,
за да се преродя и да осъществя своята манна небесна... ...