18.08.2011 г., 17:17

Лебедова песен

1.1K 0 0

Изпивам до дъно горчивата чаша,

пълна със злоба, горчилка и срам.

Вадя томахавката и започвам войната

срущу тъгата и омразата, слабостта и суровата сган.

Като камък, лежащ на сърцето, седи ми

таз злоба скована, от мъки градена.

Трудно е като квадратура на кръг,

но с борба ожесточена ще стане напук.

Макар и Мировата скръб, застинала тук,

тук до сърцето, до нещастната гръд,

аз ще отблъсна таз прокоба зла,

за да се преродя и да осъществя своята манна небесна...

Намирам се на глуха линия,

далеч от обсега на красотата,

далеч от земното пространство...

Стоя си тук, все още потопена в нещастието на простотата.

На ръба на пропастта съм може би, но с една единствена надежда...

Надеждата, останала единствена в кутията Пандорина,

едничка в празното пространство,

която може и да ми помогне да се задържа за миг

с последните си сили над света

и да изпея лебедовата си песен...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....