severianin (Валентин Чернев)
417 677
7 oct 2012, 12:01

Лебедова песен 

  Poesía
681 0 7

 

ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН

  

Когато лебед някога остане

печално сам, без птицата до себе си,

потънал в горда мъка и мълчание,

той тежко литва в синьото поднебие

и там кръжи.

 

С крилете си корави

зачеркнал даже земното привличане,

мъчително и трудно се прощава

със онова, което е обичал.

 

Той дълго с гравитацията спори...

През болката, наречена разлъка,

сред синия простор, високо горе

кръжи в небето лебедова мъка.

 

Кръжи, додето чувства и обича,

додето, уморен до отчаяние,

с внезапен сетен порив на обричане

надмогне даже нямото мълчание

 

и някъде от дън гръдта ранена,

от кръв и звук, и от любов замесена,

от дън сърцето, цял живот таена,

избликне песен.

Лебедова песен.

 

Едва тогаз, изпълнил клетва свята,

прибира той крилете уморени

и като камък пада на земята,

за да се слее с мъртвата вселена.

 

Така умира лебедът.

Разбива

сърцето си в добрата пръст.

Защото

смъртта понякога е по-красива

и по-желана даже от живота.

 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??