severianin (Валентин Чернев)
417 677
7.10.2012 г., 12:01 ч.

Лебедова песен 

  Поезия
683 0 7

 

ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН

  

Когато лебед някога остане

печално сам, без птицата до себе си,

потънал в горда мъка и мълчание,

той тежко литва в синьото поднебие

и там кръжи.

 

С крилете си корави

зачеркнал даже земното привличане,

мъчително и трудно се прощава

със онова, което е обичал.

 

Той дълго с гравитацията спори...

През болката, наречена разлъка,

сред синия простор, високо горе

кръжи в небето лебедова мъка.

 

Кръжи, додето чувства и обича,

додето, уморен до отчаяние,

с внезапен сетен порив на обричане

надмогне даже нямото мълчание

 

и някъде от дън гръдта ранена,

от кръв и звук, и от любов замесена,

от дън сърцето, цял живот таена,

избликне песен.

Лебедова песен.

 

Едва тогаз, изпълнил клетва свята,

прибира той крилете уморени

и като камък пада на земята,

за да се слее с мъртвата вселена.

 

Така умира лебедът.

Разбива

сърцето си в добрата пръст.

Защото

смъртта понякога е по-красива

и по-желана даже от живота.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??