Нека запазим духовния си мир - той е единственото

                            вечно нещо, което имаме...

Крилете на нямата птица са спуснати,

не искам това да е нашата есен,

вдигни листата от очите откъснати,

отказвам да пея лебедовата песен.

       Запуши си с нежност ушите

       да не чуваш на жеравите писъка,

       вземи в шепи душите ни

       и ги зарови навеки в пясъка.

Подай длани на чайката

да си почине от полета,

поседни на нашата пейка

и извикай всичките пролети.

       Те ще залеят жълтото

       на подранилата есен,

       ще върнат в косите ни ятото

       и на устните - птичата песен.

Нищо, че ние с тебе

сме само прашинки вселенни,

любовта ни е вечното верую

на всичко добро и нетленно.

       Но виж, лебедът протяга крилете си

       не към край, а към ново начало -

       на отсрещния бряг на времето

       друг лебед стои в най-прекрасното бяло.