Лебедова песен
Нека запазим духовния си мир - той е единственото
вечно нещо, което имаме...
Крилете на нямата птица са спуснати,
не искам това да е нашата есен,
вдигни листата от очите откъснати,
отказвам да пея лебедовата песен.
Запуши си с нежност ушите
да не чуваш на жеравите писъка,
вземи в шепи душите ни
и ги зарови навеки в пясъка.
Подай длани на чайката
да си почине от полета,
поседни на нашата пейка
и извикай всичките пролети.
Те ще залеят жълтото
на подранилата есен,
ще върнат в косите ни ятото
и на устните - птичата песен.
Нищо, че ние с тебе
сме само прашинки вселенни,
любовта ни е вечното верую
на всичко добро и нетленно.
Но виж, лебедът протяга крилете си
не към край, а към ново начало -
на отсрещния бряг на времето
друг лебед стои в най-прекрасното бяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славяна Всички права запазени
