Няма губещи!
Вече достигнахме себе си:
полу-хубави грозни патета, ето ни - лебеди!
Аз съм себе си:
очите ми – синьо-зелени,
правдоподобна - устата ми.
Гостувам в тази вселена -
нечий белязан атом.
Ти си себе си:
разполагаш с империя
от пространства кънтящи.
Не хвърли бисерите и перлите си
за храна на грухтящите.
Няма губещи!
Толкова нежна зависимост
зазимихме с теб от сезона на жегите!
Върбите над отраженията ни надвиснали,
съществуват от нашата горест по Него.
© Пенка Паскалева Todos los derechos reservados
зазимихме с теб от сезона на жегите!
Толкова е хубаво...!