Dec 6, 2008, 9:56 PM

Лебедова песен за триъгълник

  Poetry » Other
768 0 5

 


Няма губещи!
Вече достигнахме себе си:
полу-хубави грозни патета, ето ни - лебеди!

Аз съм себе си:
очите ми – синьо-зелени,
правдоподобна - устата ми.
Гостувам в тази вселена -
нечий белязан атом.

Ти си себе си:
разполагаш с империя
от пространства кънтящи.
Не хвърли бисерите и перлите си
за храна на грухтящите.

Няма губещи!
Толкова нежна зависимост
зазимихме с теб от сезона на жегите!
Върбите над отраженията ни надвиснали,
съществуват от нашата горест по Него.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Паскалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...