16 ene 2010, 21:18

Лебедово лято...

718 0 6

Копнежите ми са загнезденото камъче,

в потъпканата сочна кал през пролетта,

на птицата - освободеното й  пламъче,

на детското у мене - тъй безгрижните лета...

Зарята на усмивката ми е звездата ти,

отпиваща те безметежно, като пареща роса,

страхливо пазеща в копринена вода следата ти,

играеща си палаво със нея, както вятърът - с коса...

Сълзиците по ветрилата на очите ми

са твоите тъй палави и жизнерадостни деца,

а влажността им е потокът на молбите ми,

примесен със червена вада, пълна с стъкълца...

***

Лебед съм!...

Покрит със белоснежна  кожа от любов...

С пера, треперещи от допира със топлото ти тяло,

дълбоко в тебе - аз съм неизречен благослов,

на мислите ти - скритото в недрата на сърцето цяло!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...