16 ene 2010, 21:18

Лебедово лято...

721 0 6

Копнежите ми са загнезденото камъче,

в потъпканата сочна кал през пролетта,

на птицата - освободеното й  пламъче,

на детското у мене - тъй безгрижните лета...

Зарята на усмивката ми е звездата ти,

отпиваща те безметежно, като пареща роса,

страхливо пазеща в копринена вода следата ти,

играеща си палаво със нея, както вятърът - с коса...

Сълзиците по ветрилата на очите ми

са твоите тъй палави и жизнерадостни деца,

а влажността им е потокът на молбите ми,

примесен със червена вада, пълна с стъкълца...

***

Лебед съм!...

Покрит със белоснежна  кожа от любов...

С пера, треперещи от допира със топлото ти тяло,

дълбоко в тебе - аз съм неизречен благослов,

на мислите ти - скритото в недрата на сърцето цяло!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....