Лебедово лято...
Копнежите ми са загнезденото камъче,
в потъпканата сочна кал през пролетта,
на птицата - освободеното й пламъче,
на детското у мене - тъй безгрижните лета...
Зарята на усмивката ми е звездата ти,
отпиваща те безметежно, като пареща роса,
страхливо пазеща в копринена вода следата ти,
играеща си палаво със нея, както вятърът - с коса...
Сълзиците по ветрилата на очите ми
са твоите тъй палави и жизнерадостни деца,
а влажността им е потокът на молбите ми,
примесен със червена вада, пълна с стъкълца...
***
Лебед съм!...
Покрит със белоснежна кожа от любов...
С пера, треперещи от допира със топлото ти тяло,
дълбоко в тебе - аз съм неизречен благослов,
на мислите ти - скритото в недрата на сърцето цяло!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
http://vbox7.com/play:76d76c4d&al=1&vid= 
