Jan 16, 2010, 9:18 PM

Лебедово лято...

  Poetry » Love
723 0 6

Копнежите ми са загнезденото камъче,

в потъпканата сочна кал през пролетта,

на птицата - освободеното й  пламъче,

на детското у мене - тъй безгрижните лета...

Зарята на усмивката ми е звездата ти,

отпиваща те безметежно, като пареща роса,

страхливо пазеща в копринена вода следата ти,

играеща си палаво със нея, както вятърът - с коса...

Сълзиците по ветрилата на очите ми

са твоите тъй палави и жизнерадостни деца,

а влажността им е потокът на молбите ми,

примесен със червена вада, пълна с стъкълца...

***

Лебед съм!...

Покрит със белоснежна  кожа от любов...

С пера, треперещи от допира със топлото ти тяло,

дълбоко в тебе - аз съм неизречен благослов,

на мислите ти - скритото в недрата на сърцето цяло!

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...