Лечение няма!

19 mar 2022, 9:56 2022-03-19T12:59:16+02:00

Poesía » Filosófica

297 0 2

И понеже ви казах веднъж –
оптимизмът ми тъй късоглед е,
пелерина си правя, от дъжд,
а дъгата ми връзва ръцете.

Ако смогна за миг, или два
да забравя. Амнезия просто,
но кинжалът от остри слова,
ме пронизва без милост – до кости.

И се лутам сред мрак и тъма,
и се плаша и аз, като всички,
после рани лекувам сама
и запалвам звездите – свещички.

По небесния светъл харман,
недовиждащо чудо вършея.
Оптимист съм – в душата ви взрян
и под пластове лед виждам Нея,

тази светеща нишка, към Бог,
и изграждам го камък, по камък,
храм на лудите – много висок,
оптимист съм. Лечение няма!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.