Лечение няма!
И понеже ви казах веднъж –
оптимизмът ми тъй късоглед е,
пелерина си правя, от дъжд,
а дъгата ми връзва ръцете.
Ако смогна за миг, или два
да забравя. Амнезия просто,
но кинжалът от остри слова,
ме пронизва без милост – до кости.
И се лутам сред мрак и тъма,
и се плаша и аз, като всички,
после рани лекувам сама
и запалвам звездите – свещички.
По небесния светъл харман,
недовиждащо чудо вършея.
Оптимист съм – в душата ви взрян
и под пластове лед виждам Нея,
тази светеща нишка, към Бог,
и изграждам го камък, по камък,
храм на лудите – много висок,
оптимист съм. Лечение няма!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
