PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )
176 4313
24 oct 2007, 13:53

Лечителките мои 

  Poesía » Otra
578 0 8
 

На прозореца стоя.

Както през всичките самотни нощи.

Гледам звездите и мълча,

в ранните часове на утрото.

 

 

Раните ми те изпиват.

И с лечебна сила ме пробуждат.

Душата ми зашиват.

И сърцето с обич те промушват.

 

Звездите. Те са лечителките мои.

За всяка моя грешка лек ще сътворят.

С вълшебни устни пак ще ми говорят,

и всичките ми рани те ще умъртвят.

 

Весело ми става на душата,

щом  с тях заспивам под Луната.

Лечителки са те, незаменими.

Без тях как ще си лекувам аз тъгата?

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??