Лечителките мои
На прозореца стоя.
Както през всичките самотни нощи.
Гледам звездите и мълча,
в ранните часове на утрото.
Раните ми те изпиват.
И с лечебна сила ме пробуждат.
Душата ми зашиват.
И сърцето с обич те промушват.
Звездите. Те са лечителките мои.
За всяка моя грешка лек ще сътворят.
С вълшебни устни пак ще ми говорят,
и всичките ми рани те ще умъртвят.
Весело ми става на душата,
щом с тях заспивам под Луната.
Лечителки са те, незаменими.
Без тях как ще си лекувам аз тъгата?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
