Лечителките мои
На прозореца стоя.
Както през всичките самотни нощи.
Гледам звездите и мълча,
в ранните часове на утрото.
Раните ми те изпиват.
И с лечебна сила ме пробуждат.
Душата ми зашиват.
И сърцето с обич те промушват.
Звездите. Те са лечителките мои.
За всяка моя грешка лек ще сътворят.
С вълшебни устни пак ще ми говорят,
и всичките ми рани те ще умъртвят.
Весело ми става на душата,
щом с тях заспивам под Луната.
Лечителки са те, незаменими.
Без тях как ще си лекувам аз тъгата?
© Пламена Добрева All rights reserved.
