PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )
176 4313
Oct 24, 2007, 1:53 PM

Лечителките мои 

  Poetry » Other
601 0 8
 

На прозореца стоя.

Както през всичките самотни нощи.

Гледам звездите и мълча,

в ранните часове на утрото.

 

 

Раните ми те изпиват.

И с лечебна сила ме пробуждат.

Душата ми зашиват.

И сърцето с обич те промушват.

 

Звездите. Те са лечителките мои.

За всяка моя грешка лек ще сътворят.

С вълшебни устни пак ще ми говорят,

и всичките ми рани те ще умъртвят.

 

Весело ми става на душата,

щом  с тях заспивам под Луната.

Лечителки са те, незаменими.

Без тях как ще си лекувам аз тъгата?

© Пламена Добрева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??