Леден

В гърлото ми буря вилнее,

а думите ми сякаш са от скреж... Така, да ги чуеш отново желая... Да съм повече от "просто копнеж"...   Отварям уста и политат снежинки, шепнещи, колко много значиш за мен... Но преди да стигнат до теб са вече прашинки, ледени сълзи, капещи на пода студен...   А така ми се иска поне веднъж да ме чуеш... Снежната буря в мен да разбереш... Да ти кажа, защо в присъствието ми целият измръзваш... Да ти помогна парченцата от пъзела да събереш...   Така искам в ръцете ми да се притиснеш, но стоя пред теб и мълча си, като ням... Страхувам се, че пипна ли те в сняг ще се превърнеш и аз отново тук ще бъда сам.