4 ene 2014, 18:44

Леден 

  Poesía » De amor
758 0 0

В гърлото ми буря вилнее,

а думите ми сякаш са от скреж...
Така, да ги чуеш отново желая...
Да съм повече от "просто копнеж"...
 
Отварям уста и политат снежинки,
шепнещи, колко много значиш за мен...
Но преди да стигнат до теб са вече прашинки,
ледени сълзи, капещи на пода студен...
 
А така ми се иска поне веднъж да ме чуеш...
Снежната буря в мен да разбереш...
Да ти кажа, защо в присъствието ми целият измръзваш...
Да ти помогна парченцата от пъзела да събереш...
 
Така искам в ръцете ми да се притиснеш,
но стоя пред теб и мълча си, като ням...
Страхувам се, че пипна ли те в сняг ще се превърнеш
и аз отново тук ще бъда сам.

© Викторио Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??