4 янв. 2014 г., 18:44

Леден

1.1K 0 0

В гърлото ми буря вилнее,

а думите ми сякаш са от скреж... Така, да ги чуеш отново желая... Да съм повече от "просто копнеж"...   Отварям уста и политат снежинки, шепнещи, колко много значиш за мен... Но преди да стигнат до теб са вече прашинки, ледени сълзи, капещи на пода студен...   А така ми се иска поне веднъж да ме чуеш... Снежната буря в мен да разбереш... Да ти кажа, защо в присъствието ми целият измръзваш... Да ти помогна парченцата от пъзела да събереш...   Така искам в ръцете ми да се притиснеш, но стоя пред теб и мълча си, като ням... Страхувам се, че пипна ли те в сняг ще се превърнеш и аз отново тук ще бъда сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Викторио Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...