Леден

viork (Викторио )
55 36

4.01.2014 г., 18:44 ч.

Поезия » Любовна

756 0 0

В гърлото ми буря вилнее,

а думите ми сякаш са от скреж...

Така, да ги чуеш отново желая...

Да съм повече от "просто копнеж"...

Отварям уста и политат снежинки,

шепнещи, колко много значиш за мен...

Но преди да стигнат до теб са вече прашинки,

ледени сълзи, капещи на пода студен...

А така ми се иска поне веднъж да ме чуеш...

Снежната буря в мен да разбереш...

Да ти кажа, защо в присъствието ми целият измръзваш...

Да ти помогна парченцата от пъзела да събереш...

Така искам в ръцете ми да се притиснеш,

но стоя пред теб и мълча си, като ням...

Страхувам се, че пипна ли те в сняг ще се превърнеш

и аз отново тук ще бъда сам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.