valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
22 jul 2013, 10:26  

Леден стих

700 0 12

 

 

 

          Стотният ми стих!

          Грапави от вопли

                                          тихи

          на една жена

                              ги посветих,

          обградих я с любов

                                 и топлина

          и ù се вричах:

          "Дори да умра

                          ще възкръсна

          и пак ще те обичам!"

          Всуе*!

                           Анемично бе! 

          Сега камерата ми

                                 сърдечна

          е вече фризер,

                                       от лед

          жената съградих

                   и там я замразих!

          Статуята ледена

                    ще ми е поличба,

          а за изпепелената

                  любов ù отмъстих

          с този леден стих...!

 

 

          

 

 

 

          *всуе - напразно

 

               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0