22 jul 2013, 10:26  

Леден стих

705 0 12

 

 

 

          Стотният ми стих!

          Грапави от вопли

                                          тихи

          на една жена

                              ги посветих,

          обградих я с любов

                                 и топлина

          и ù се вричах:

          "Дори да умра

                          ще възкръсна

          и пак ще те обичам!"

          Всуе*!

                           Анемично бе! 

          Сега камерата ми

                                 сърдечна

          е вече фризер,

                                       от лед

          жената съградих

                   и там я замразих!

          Статуята ледена

                    ще ми е поличба,

          а за изпепелената

                  любов ù отмъстих

          с този леден стих...!

 

 

          

 

 

 

          *всуе - напразно

 

               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...