Стотният ми стих!
Грапави от вопли
тихи
на една жена
ги посветих,
обградих я с любов
и топлина
и ù се вричах:
"Дори да умра
ще възкръсна
и пак ще те обичам!"
Всуе*!
Анемично бе!
Сега камерата ми
сърдечна
е вече фризер,
от лед
жената съградих
и там я замразих!
Статуята ледена
ще ми е поличба,
а за изпепелената
любов ù отмъстих
с този леден стих...!
*всуе - напразно
© Валентин Василев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
