Леден стих
Стотният ми стих!
Грапави от вопли
тихи
на една жена
ги посветих,
обградих я с любов
и топлина
и ù се вричах:
"Дори да умра
ще възкръсна
и пак ще те обичам!"
Всуе*!
Анемично бе!
Сега камерата ми
сърдечна
е вече фризер,
от лед
жената съградих
и там я замразих!
Статуята ледена
ще ми е поличба,
а за изпепелената
любов ù отмъстих
с този леден стих...!
*всуе - напразно
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
