Ледена Кралица

Днес студът е твърде зъл,

той сковава всички кости.

Убил е всяка топлина

и обсебил моята душа.

Зад решетката от хиляди снежинки

аз съзирам женско личице.

Със поглед празен тя изпива

любовта от всяко мъжко сърчице.

Студът прониква през плътта

и те кара да се подчиниш.

А  Тя  е съвършената жена,

но е убила моята звезда.

По прозореца със пръст рисува

мъртвешките си светлосини устни.

Със сърцето ми без жал флиртува

и натрапва лъжите си изкусни.

Обладава всяка топлина във мен

и я превръща в празна и студена стая,

където аз самотен ще живея,

без дори да мога да мечтая.

Днес студът е твърде зъл,

той сковава всички кости.

Със поглед празен в моите очи

ме кара да забравя предишните жени.

Днес студът е нечия пионка,

кукла на конци или скапана играчка...

Ледената кралица - неговата господарка,

човешкото във мен без капка жал помачка.

Сега съм в нейните ръце -

забравен, изхабен и тъй студен...

Но ще чакам фея с огнено сърце

да ми върне спомена за  някой  топъл, летен ден...

ако въобще се сети за мен!

       
              Nick  Dracula