Ледена кралица
Ледена Кралица
Днес студът е твърде зъл,
той сковава всички кости.
Убил е всяка топлина
и обсебил моята душа.
Зад решетката от хиляди снежинки
аз съзирам женско личице.
Със поглед празен тя изпива
любовта от всяко мъжко сърчице.
Студът прониква през плътта
и те кара да се подчиниш.
А Тя е съвършената жена,
но е убила моята звезда.
По прозореца със пръст рисува
мъртвешките си светлосини устни.
Със сърцето ми без жал флиртува
и натрапва лъжите си изкусни.
Обладава всяка топлина във мен
и я превръща в празна и студена стая,
където аз самотен ще живея,
без дори да мога да мечтая.
Днес студът е твърде зъл,
той сковава всички кости.
Със поглед празен в моите очи
ме кара да забравя предишните жени.
Днес студът е нечия пионка,
кукла на конци или скапана играчка...
Ледената кралица - неговата господарка,
човешкото във мен без капка жал помачка.
Сега съм в нейните ръце -
забравен, изхабен и тъй студен...
Но ще чакам фея с огнено сърце
да ми върне спомена за някой топъл, летен ден...
ако въобще се сети за мен!
Nick Dracula
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антон Городецки Всички права запазени