1 oct 2007, 20:12

Ледена любов

  Poesía
956 0 3
Ледени цветя прозореца обвиват,
леда в сърцето ми топят със студена топлина
и нещо странно в душата ми откриват,
може би това е любовта.
Обвиват бавно моя замък,
където се убодох на отровен трън,
пламна в мене оня пламък
и попаднах в плен на вечен сън.
Ти беше там,
наричаше ме с името любов
и в теб гореше онзи плам,
но светът е тъй суров.
Събудих се и съжалих,
че те нямаше до мен,
бързо чувствата си скрих
и така постъпвах ден след ден.
Другата намразих,
проклинах я с очи,
но любовта към тебе аз запазих,
безмълвно шепнех "обичай ме и ти".
Сега седя в мрачния си замък,
в ръце държа отровен трън,
искам да почувствам онзи пламък,
да съм с теб, макар пък и на сън.
Ледени цветя в косите ми се сплитат,
обвиват бавно моята душа,
всичко- спомените, чувствата от мен отлитат,
но повярвай- обичам те дори сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...