1 окт. 2007 г., 20:12

Ледена любов

954 0 3
Ледени цветя прозореца обвиват,
леда в сърцето ми топят със студена топлина
и нещо странно в душата ми откриват,
може би това е любовта.
Обвиват бавно моя замък,
където се убодох на отровен трън,
пламна в мене оня пламък
и попаднах в плен на вечен сън.
Ти беше там,
наричаше ме с името любов
и в теб гореше онзи плам,
но светът е тъй суров.
Събудих се и съжалих,
че те нямаше до мен,
бързо чувствата си скрих
и така постъпвах ден след ден.
Другата намразих,
проклинах я с очи,
но любовта към тебе аз запазих,
безмълвно шепнех "обичай ме и ти".
Сега седя в мрачния си замък,
в ръце държа отровен трън,
искам да почувствам онзи пламък,
да съм с теб, макар пък и на сън.
Ледени цветя в косите ми се сплитат,
обвиват бавно моята душа,
всичко- спомените, чувствата от мен отлитат,
но повярвай- обичам те дори сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...