Ледени цветя прозореца обвиват, леда в сърцето ми топят със студена топлина и нещо странно в душата ми откриват, може би това е любовта. Обвиват бавно моя замък, където се убодох на отровен трън, пламна в мене оня пламък и попаднах в плен на вечен сън. Ти беше там, наричаше ме с името любов и в теб гореше онзи плам, но светът е тъй суров. Събудих се и съжалих, че те нямаше до мен, бързо чувствата си скрих и така постъпвах ден след ден. Другата намразих, проклинах я с очи, но любовта към тебе аз запазих, безмълвно шепнех "обичай ме и ти". Сега седя в мрачния си замък, в ръце държа отровен трън, искам да почувствам онзи пламък, да съм с теб, макар пък и на сън. Ледени цветя в косите ми се сплитат, обвиват бавно моята душа, всичко- спомените, чувствата от мен отлитат, но повярвай- обичам те дори сега!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.