Oct 1, 2007, 8:12 PM

Ледена любов 

  Poetry
700 0 3
Ледени цветя прозореца обвиват,
леда в сърцето ми топят със студена топлина
и нещо странно в душата ми откриват,
може би това е любовта.
Обвиват бавно моя замък,
където се убодох на отровен трън,
пламна в мене оня пламък
и попаднах в плен на вечен сън.
Ти беше там,
наричаше ме с името любов
и в теб гореше онзи плам,
но светът е тъй суров.
Събудих се и съжалих,
че те нямаше до мен,
бързо чувствата си скрих
и така постъпвах ден след ден.
Другата намразих,
проклинах я с очи,
но любовта към тебе аз запазих,
безмълвно шепнех "обичай ме и ти".
Сега седя в мрачния си замък,
в ръце държа отровен трън,
искам да почувствам онзи пламък,
да съм с теб, макар пък и на сън.
Ледени цветя в косите ми се сплитат,
обвиват бавно моята душа,
всичко- спомените, чувствата от мен отлитат,
но повярвай- обичам те дори сега!

© Деси Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??