Ледената поляна
На ледена поляна - ледено дърво,
на него ледени листа - бели, не зелени.
На заледената трева, като снежен килим,
лежи покрита със сняг ледена жена.
С леден поглед тя гледа статуи от лед,
те стоят на тая заледена поляна,
сред ледена трева покрай ледено дърво.
Във форми ледено-зловещи те стоят.
Устните ù побелели от студа,
косата ù цяла в лед и скреж,
кожата ù бледа, обвита в палто,
лежи и с ледена усмивка гледа тя.
Дали сърце има, сигурно се питаш,
не, няма, отдавна бе разбито то,
сега тя на света си отмъщава,
сърца разбива и хора заледява.
Красотата ù неземна лесно запленява.
Като хищник тя дебне и примамва,
примамва жертви на ледена поляна,
където с ласки нежни ги заледява.
Тя отдавна прекрачила е границата тънка
между любовта и силната омраза.
Сега тази омраза ù помага
всичко в лед да преобразява.
На ледена поляна - ледено дърво.
На него ледени листа - бели, не зелени.
На ледена трева лежи не жена,
а самата тя - Омраза!
© Юлиан Василев Todos los derechos reservados