Ледената поляна

На ледена поляна - ледено дърво,

на него ледени листа - бели, не зелени.

На заледената трева, като снежен килим,

лежи покрита със сняг ледена жена.

С леден поглед тя гледа статуи от лед,

те стоят на тая заледена поляна,

сред ледена трева покрай ледено дърво.

Във форми ледено-зловещи те стоят.

Устните ù побелели от студа,

косата ù цяла в лед и скреж,

кожата ù бледа, обвита в палто,

лежи и с ледена усмивка гледа тя.

Дали сърце има, сигурно се питаш,

не, няма, отдавна бе разбито то,

сега тя на света си отмъщава,

сърца разбива и хора заледява.

Красотата ù неземна лесно запленява.

Като хищник тя дебне и примамва,

примамва жертви на ледена поляна,

където с ласки нежни ги заледява.

Тя отдавна прекрачила е границата тънка

между любовта и силната омраза.

Сега тази омраза ù помага

всичко в лед да преобразява.

На ледена поляна - ледено дърво.

На него ледени листа - бели, не зелени.

На ледена трева лежи не жена,

 а самата тя - Омраза!