Ледени кралици

Poesía » Del paisaje, Otra

723 1 4

Снежинки пърхат малко закъснели -

тревожни пухчета си търсят зимно ложе,

една след друга леко се прегръщат,

покриват топло дядовото лозе.

Заспа най-сетне житото смутено

и засънува златното си зърно.

Когато се усмихне майско слънце

снежинките ще са отдавна мъртви.

Но класовете ще са вече до колено -

изправени, строени кат' войници.

Снежинки нежни - пеперуди бели,

дочакахме ви, ледени кралици!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Кралици, кралици, а не зависи от тях това пътешествие... като при хората. Всеки човек е господар на живота си и прави, каквото му било писано

2020-02-07T02:48:42+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Дано не ни я докарват от Италия.

2020-02-06T22:36:56+02:00
Hathor (Геновева Симеонова)

Дано и вода да има.

2020-02-06T22:28:38+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Дочакахме! Дано да е плодородна земята!
Благодаря за картинното стихотворение!

2020-02-06T22:11:33+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0