Ледени кралици
Снежинки пърхат малко закъснели -
тревожни пухчета си търсят зимно ложе,
една след друга леко се прегръщат,
покриват топло дядовото лозе.
Заспа най-сетне житото смутено
и засънува златното си зърно.
Когато се усмихне майско слънце
снежинките ще са отдавна мъртви.
Но класовете ще са вече до колено -
изправени, строени кат' войници.
Снежинки нежни - пеперуди бели,
дочакахме ви, ледени кралици!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
