Ледени слънца
Няма блясък в моите очи.
Дави се в сълзите им света.
На живота екотът звучи
в две горящи ледени слънца.
Мислите се вият като дим.
Лепнат сажди в чистата душа,
а духът, до днес непобедим,
сякаш е зазидана врата.
Казват, че и в Рая се греши,
в Ада също има светлина,
но навсякъде до кръв боли
от една несбъдната мечта.
В цял поток от бликнали сълзи
спомените търсят тишина.
Айсберги са двете ми очи -
стапящи се ледени слънца.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
