valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
7.05.2009 г., 3:12 ч.

Ледени слънца 

  Поезия
505 0 8

Няма блясък в моите очи.
Дави се в сълзите им света.
На живота екотът звучи
в две горящи ледени слънца.

Мислите се вият като дим.
Лепнат сажди в чистата душа,
а духът, до днес непобедим,
сякаш е зазидана врата. 

Казват, че и в Рая се греши,
в Ада също има светлина,
но навсякъде до кръв боли
от една несбъдната мечта.

В цял поток от бликнали сълзи
спомените търсят тишина.
Айсберги са двете ми очи - 
стапящи се ледени слънца.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • малко ме натъжи, но ти знаеш...разкошен стих!
  • Ще успееш, Вал!
  • Прекрасен стих, Вальо... Нека бъде топлина, която да стопи ледените слънца. Докосващо, Вальо...Нека нямаш несбъднати мечти, от сърце ти го желая
  • но навсякъде до кръв боли
    от една несбъдната мечта.

    Надявам се да нямаш много несбъднати мечти, Вальо !!
  • Чудесен стхих!
  • Едно от чудесата на света е, че мечтите се сбъдват, дори когато вече започнем да губим вяра.Ако повярваме в най-смелите си и "невъзможни" мечти те ще се сбъднат.Вярата е ключа, а съмнението е убиецът на мечтите.
    Въздействащ стих!"Заразява" с отчаяние.
  • Хубав стих, макар че навява тъга! Успех!
  • Едни се стапят, а други изгарят и и после се де питаме ЗАЩО
    А отговор няма.
Предложения
: ??:??