13 may 2006, 21:11

ЛЕДЕНО СЪРЦЕ

  Poesía
1.2K 0 3
Какво остана от теб?
Един безжизнен образ.
Едно малко късче лед.
Една бездънна пропаст.

Спомените ме преследват.
Болката ме покорява.
Пътя опитвам се да следвам,
но вината ме влудява!

Не вярвам, че си ме забравил!
Не искам всичко между нас да свърши!
Не мисля, че чувствата си си оставил
някой така лесно да прекърши!

Знам, че нещо криеш
вече много дълго време!
Опитваш обичта да надвиеш
и омраза да те обземе!

Но аз няма да ти позволя
да захвърлиш всичко просто така!
Ти бе моята единствена мечта
и любовта на живота ми си сега!

Обичам те и те желая,
не бързай да си заминеш!
Чуй как безпомощно ридая
и те моля да не ме подминеш.

25.01.2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...