13 may 2006, 21:11

ЛЕДЕНО СЪРЦЕ

  Poesía
1.2K 0 3
Какво остана от теб?
Един безжизнен образ.
Едно малко късче лед.
Една бездънна пропаст.

Спомените ме преследват.
Болката ме покорява.
Пътя опитвам се да следвам,
но вината ме влудява!

Не вярвам, че си ме забравил!
Не искам всичко между нас да свърши!
Не мисля, че чувствата си си оставил
някой така лесно да прекърши!

Знам, че нещо криеш
вече много дълго време!
Опитваш обичта да надвиеш
и омраза да те обземе!

Но аз няма да ти позволя
да захвърлиш всичко просто така!
Ти бе моята единствена мечта
и любовта на живота ми си сега!

Обичам те и те желая,
не бързай да си заминеш!
Чуй как безпомощно ридая
и те моля да не ме подминеш.

25.01.2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...