13 may 2006, 21:11

ЛЕДЕНО СЪРЦЕ

  Poesía
1.2K 0 3
Какво остана от теб?
Един безжизнен образ.
Едно малко късче лед.
Една бездънна пропаст.

Спомените ме преследват.
Болката ме покорява.
Пътя опитвам се да следвам,
но вината ме влудява!

Не вярвам, че си ме забравил!
Не искам всичко между нас да свърши!
Не мисля, че чувствата си си оставил
някой така лесно да прекърши!

Знам, че нещо криеш
вече много дълго време!
Опитваш обичта да надвиеш
и омраза да те обземе!

Но аз няма да ти позволя
да захвърлиш всичко просто така!
Ти бе моята единствена мечта
и любовта на живота ми си сега!

Обичам те и те желая,
не бързай да си заминеш!
Чуй как безпомощно ридая
и те моля да не ме подминеш.

25.01.2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...