13 may 2006, 21:11

ЛЕДЕНО СЪРЦЕ

  Poesía
1.2K 0 3
Какво остана от теб?
Един безжизнен образ.
Едно малко късче лед.
Една бездънна пропаст.

Спомените ме преследват.
Болката ме покорява.
Пътя опитвам се да следвам,
но вината ме влудява!

Не вярвам, че си ме забравил!
Не искам всичко между нас да свърши!
Не мисля, че чувствата си си оставил
някой така лесно да прекърши!

Знам, че нещо криеш
вече много дълго време!
Опитваш обичта да надвиеш
и омраза да те обземе!

Но аз няма да ти позволя
да захвърлиш всичко просто така!
Ти бе моята единствена мечта
и любовта на живота ми си сега!

Обичам те и те желая,
не бързай да си заминеш!
Чуй как безпомощно ридая
и те моля да не ме подминеш.

25.01.2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...