13 мая 2006 г., 21:11

ЛЕДЕНО СЪРЦЕ

1.2K 0 3
Какво остана от теб?
Един безжизнен образ.
Едно малко късче лед.
Една бездънна пропаст.

Спомените ме преследват.
Болката ме покорява.
Пътя опитвам се да следвам,
но вината ме влудява!

Не вярвам, че си ме забравил!
Не искам всичко между нас да свърши!
Не мисля, че чувствата си си оставил
някой така лесно да прекърши!

Знам, че нещо криеш
вече много дълго време!
Опитваш обичта да надвиеш
и омраза да те обземе!

Но аз няма да ти позволя
да захвърлиш всичко просто така!
Ти бе моята единствена мечта
и любовта на живота ми си сега!

Обичам те и те желая,
не бързай да си заминеш!
Чуй как безпомощно ридая
и те моля да не ме подминеш.

25.01.2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...