24 sept 2014, 23:58

Ледоход 

  Poesía » Filosófica
735 0 5

Сияйна белота и грохот.

Огромна, горда планина от лед

пълзи на Времето по склона.

Клокочат неразгадани думи.

 

Колко стъпки без следи,

замръзнали въздишки,

изоставени илюзии и мечти,

събудени треперят за живот!

 

Пълзят без стон нагоре,

със скоростта на ледохода...

Фосилите поемат път.

Обратно, към Дъгата.

© Георги Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??