24 сент. 2014 г., 23:58

Ледоход 

  Поэзия » Философская
760 0 5

Сияйна белота и грохот.

Огромна, горда планина от лед

пълзи на Времето по склона.

Клокочат неразгадани думи.

 

Колко стъпки без следи,

замръзнали въздишки,

изоставени илюзии и мечти,

събудени треперят за живот!

 

Пълзят без стон нагоре,

със скоростта на ледохода...

Фосилите поемат път.

Обратно, към Дъгата.

© Георги Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??