Ледоход
966
0
5
Сияйна белота и грохот.
Огромна, горда планина от лед
пълзи на Времето по склона.
Клокочат неразгадани думи.
Колко стъпки без следи,
замръзнали въздишки,
изоставени илюзии и мечти,
събудени треперят за живот!
Пълзят без стон нагоре,
със скоростта на ледохода...
Фосилите поемат път.
Обратно, към Дъгата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Христов Все права защищены
