24.09.2014 г., 23:58 ч.

Ледоход 

  Поезия » Философска
812 0 5
Сияйна белота и грохот.
Огромна, горда планина от лед
пълзи на Времето по склона.
Клокочат неразгадани думи.
Колко стъпки без следи,
замръзнали въздишки,
изоставени илюзии и мечти,
събудени треперят за живот!
Пълзят без стон нагоре,
със скоростта на ледохода...
Фосилите поемат път.
Обратно, към Дъгата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??