16 feb 2010, 10:18

Легенда 

  Poesía » De amor
517 0 0
Малък сгушен параклис, а край него липи.
Тиха, тясна пътека, а по нея върви
млада, стройна кралица с много тъжни очи.
Влиза тя, коленичи и молитви мълви.
В тишината се чува силен рев на море,
тя отронва въздишка и протяга ръце.
"Богородице майко, моля, бурята спри!"
Аз очаквам бял кораб с моя приказен принц.
Но морето отвръща с нови бурни вълни.
И удавят се в него и любов, и мечти.
А пък облаци тъмни със зловещи крила
всичко светло поглъщат и обвиват в мъгла. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Трифонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??