11 feb 2007, 22:09

Легенда или истина

  Poesía
903 0 22
Легенда или истина

Брезов лист ли трепти
или плаче глухарче?
Тихо, тихо шепти
дива шипка, макар че
може силно, до кръв,
с остър писък да дращи.
Тя на вятъра пръв,
свила клони, разказва:
чуден славей изпял
най-красивата песен -
във сребриста гора
тази нощ бил унесен,
сред уханния цвят
дивни трели извивал.
Сам, полека, едва,
бисер както разливал,
бавно спрял, онемял,
в шип притиснал телце...
Как, защо я избрал?
Няма да разбере...
тя – със дивия нрав,
той – със нежно сърце...
Скита тъжният вятър,
рони цвят и разпитва –
винаги ли намират
свое място душите...
да изтръгват със болка
скритото в дълбините?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Албиция, Петя, много ме радват думите ви
  • Винаги ме впечатляваш с оригиналността си. Много оригинално-нежен стих!
  • Като песен си я преразказала тази легенда! Чудесна си!
    Впрочем тази ми е любимата легенда. И завършва така:
    "Възхитителна песен, заплатена с живота! Но целият свят притихва заслушан. И дори Бог на небето се усмихва. Защото най- хубавото се създава само с цената на голяма болка. Или поне така е според легендата..."
  • Ина, наистина е интересно това при хората. Аз си го представям все едно само се държим за волана, а не управляваме, когато летим по склона... Поздрав и още веднъж - благодаря за коментара
  • Благодаря ви и красив ден ви желая!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...