11 февр. 2007 г., 22:09

Легенда или истина

898 0 22
Легенда или истина

Брезов лист ли трепти
или плаче глухарче?
Тихо, тихо шепти
дива шипка, макар че
може силно, до кръв,
с остър писък да дращи.
Тя на вятъра пръв,
свила клони, разказва:
чуден славей изпял
най-красивата песен -
във сребриста гора
тази нощ бил унесен,
сред уханния цвят
дивни трели извивал.
Сам, полека, едва,
бисер както разливал,
бавно спрял, онемял,
в шип притиснал телце...
Как, защо я избрал?
Няма да разбере...
тя – със дивия нрав,
той – със нежно сърце...
Скита тъжният вятър,
рони цвят и разпитва –
винаги ли намират
свое място душите...
да изтръгват със болка
скритото в дълбините?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Албиция, Петя, много ме радват думите ви
  • Винаги ме впечатляваш с оригиналността си. Много оригинално-нежен стих!
  • Като песен си я преразказала тази легенда! Чудесна си!
    Впрочем тази ми е любимата легенда. И завършва така:
    "Възхитителна песен, заплатена с живота! Но целият свят притихва заслушан. И дори Бог на небето се усмихва. Защото най- хубавото се създава само с цената на голяма болка. Или поне така е според легендата..."
  • Ина, наистина е интересно това при хората. Аз си го представям все едно само се държим за волана, а не управляваме, когато летим по склона... Поздрав и още веднъж - благодаря за коментара
  • Благодаря ви и красив ден ви желая!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...