11.02.2007 г., 22:09

Легенда или истина

900 0 22
Легенда или истина

Брезов лист ли трепти
или плаче глухарче?
Тихо, тихо шепти
дива шипка, макар че
може силно, до кръв,
с остър писък да дращи.
Тя на вятъра пръв,
свила клони, разказва:
чуден славей изпял
най-красивата песен -
във сребриста гора
тази нощ бил унесен,
сред уханния цвят
дивни трели извивал.
Сам, полека, едва,
бисер както разливал,
бавно спрял, онемял,
в шип притиснал телце...
Как, защо я избрал?
Няма да разбере...
тя – със дивия нрав,
той – със нежно сърце...
Скита тъжният вятър,
рони цвят и разпитва –
винаги ли намират
свое място душите...
да изтръгват със болка
скритото в дълбините?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Албиция, Петя, много ме радват думите ви
  • Винаги ме впечатляваш с оригиналността си. Много оригинално-нежен стих!
  • Като песен си я преразказала тази легенда! Чудесна си!
    Впрочем тази ми е любимата легенда. И завършва така:
    "Възхитителна песен, заплатена с живота! Но целият свят притихва заслушан. И дори Бог на небето се усмихва. Защото най- хубавото се създава само с цената на голяма болка. Или поне така е според легендата..."
  • Ина, наистина е интересно това при хората. Аз си го представям все едно само се държим за волана, а не управляваме, когато летим по склона... Поздрав и още веднъж - благодаря за коментара
  • Благодаря ви и красив ден ви желая!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...