tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21258
30 oct 2018, 13:37

Легенда за Белоградчишките скали - ІІ част 

  Poesía » Odas y poemas
608 4 11

Уплашен баща и́... /човечец - пастир/,
калугера чул, сам избрал манастир,
где щерка да прати, далеч от света, 
с молба да опази до края честта
от завист човешка, от помисли зли,
от кървави сълзи и черни души.

 

Затворили Вита в самотна килия,
дори я прекръстили на Витани́я,
послушница стала в молитва и пост,
без песен омайна, без севда - любов,
сълзите горчиви били и́ другари,
сал спомени чисти от детство остали.

 

Но в нощ една черна дочула кавал,
мелодия тъжна, проплакваща в жал,
свирнята от другия хълм що летяла,
девойката влюбена мигом познала,
където от мъжкият там манастир
нишан и́ препращал овчарят любим.

 

Така всяка вечер очаквала тя,
красивата песен на монахът Лука`,
без думи изпращал той нежна любов,
сърце и́ тъжовно прегръщал със зов,
дорде не припламнала нова искра,
и в доба потайна... отдала снага.

 

Минавало време, любовта им цъфтяла
в жадувани ласки, в страст до отмала,
шептели оби́чни за двама слова,
срещали изгревът в грях, но така
обетът предишен, що двама си дали,
в душите си сродни те не предали.

29.10.2018 г.

 

/следва продължение/

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??