Легенда за Белоградчишките скали - ІІ част
Уплашен баща и́... /човечец - пастир/,
калугера чул, сам избрал манастир,
где щерка да прати, далеч от света,
с молба да опази до края честта
от завист човешка, от помисли зли,
от кървави сълзи и черни души.
Затворили Вита в самотна килия,
дори я прекръстили на Витани́я,
послушница стала в молитва и пост,
без песен омайна, без севда - любов,
сълзите горчиви били и́ другари,
сал спомени чисти от детство остали.
Но в нощ една черна дочула кавал,
мелодия тъжна, проплакваща в жал,
свирнята от другия хълм що летяла,
девойката влюбена мигом познала,
където от мъжкият там манастир
нишан и́ препращал овчарят любим.
Така всяка вечер очаквала тя,
красивата песен на монахът Лука`,
без думи изпращал той нежна любов,
сърце и́ тъжовно прегръщал със зов,
дорде не припламнала нова искра,
и в доба потайна... отдала снага.
Минавало време, любовта им цъфтяла
в жадувани ласки, в страст до отмала,
шептели оби́чни за двама слова,
срещали изгревът в грях, но така
обетът предишен, що двама си дали,
в душите си сродни те не предали.
29.10.2018 г.
/следва продължение/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
