Денят започна. Слънце грее,
но тъжен слязох аз на двора.
Невидим славей песен пее,
оглася с песните простора.
Земята близо до дървото,
покрита с нафта миризлива.
Погледнах го, а то горкото,
пред мен си болката излива...
Измина месец, два, година,
и от отровата в земята –
духът на ореха замина
отвъд – към рая в небесата. ...